Български зъболекарски съюз

ИСТОРИЯ НА БЗС

Денят е двадесети декември на хиляда деветстотин и пета година. В десет и половина сутринта в малкия салон на Славянска беседа в София се събират няколко души за да поставят началото на организирания живот на новосъздаващото се зъболекарско съсловие у нас. Ще се състои първият конгрес на българските зъболекари, който има за цел "… да изслуша някои реферати по Одонтологията и Стоматологията от колегите, които желаят да ги прочетат, да гласува устав на дружеството и най-после да избере едно настоятелство, което да ръководи дружествените работи". 

1

 

Най-възрастният от участниците е на 61 години и по право

2заема председателското място. Казва се Фридрих Фламих, роден в Прага, който е напуснал тогава шната Австро-унгарска империя за да стане първи и единствен зъболекар през 1878 г. в нашата страна. От трибуната на Председателското място г-н Фламих обявява учредителния конгрес за открит.

 

Избрано е било Конгресно Бюро с председател Михаил Елмазов и секретар Димитър Тошков, които всъщност са инициаторите за свикването на този конгрес и за основаването на дружеството. За първи редактор на списанието е избран Минчо Стоянов На шестия конгрес за председател на съюза е избран Минчо Стоянов.

 

След Минчо Стоянов за редактор на в."Зъболекарски преглед" е избран Соломон Таджер.

 

Панайот Динов1234

 

5В архива на ССБ постъпи дарение от г-жа Антония Петрова Стоянова, наследничка на една зъболекарска „династия” от началото и средата на миналия век – нейния дядо, един от основателите на Българския зъболекарски съюз (БЗС) и негов дългогодишен председател д-р Минчо Стоянов и баща й д-р Петър Стоянов. (Дъщерята на д-р Минчо Стоянов е д-р Зорка Влахова, майка на известния наш фармаколог проф. Витан Влахов). Архивът съдържа интересни лични и съсловни документи и няколко броя на списание „Зъболекарска мисъл” отпреди войната.

Дори и повърхностният прочит на тези документи ни разкрива интересни факти из съсловния живот в близкото минало, показва колко добре организиран и интензивен е бил той – и ни дава и някои важни поуки...

 

6В Устава на БЗС от 1910 г. четем: Чл. 1. Дружеството на българските зъболекари, основано на 20 декемврий 1905 г.... се преименува от IV редовен конгрес в „Зъболекарски съюз” със седалище в София.
Чл. 2. Съществуващите до сега зъболекарски дружества и тези, които ще се образуват за напред, ще съставляват клонове от съюза.
Чл. 3. Зъболекарският съюз има за цел: а) да работи за повдигане и пазене престижа на зъболекарското съсловие... и б) да се грижи за материалното подобрение и научното усъвършенствуване на членовете си.
Чл. 4. За постигане на целта, съюзът работи: а) за сгрупирване на всички зъболекари в съюза; б) за просветяване на членовете си, като урежда библиотеки, писменни и устни реферати, издава научно-популярно списание по зъболекарството; в) основава взаимно-спомагателна съюзна каса; г) разглежда установените закони по уреждане на зъболекарството у нас; д) прави апели и протести към респективните власти или общественото мнение.
Чл. 5. Членове на съюза биват: а) основателни, които са присъствали на първия зъболекарски конгрес и са си сложили подписа на протокола... б) редовни и в) почетни, които са принесли известна заслуга по одонтологията”. В Устава на БЗС от 1927 г. вече фигурира и съсловната юрисдикция: Чл. 3. ... в) да се грижи за установяване колегиални отношения между членовете си, както и да посредничи за уреждане възникнали спорове между тях.
Чл. 4. ... е) урежда колегиален съд по приет от конгреса правилник.
...
7Чл. 30. За урегулиране колегиалните отношения между членовете на съюза и разрешаване на възникнали професионално-етични въпроси, се създава към управлението на съюза съдебна комисия...” Една интересна подробност: дареният ни екземпляр от Устава от 1910 г. съдържа собственоръчни бележки на д-р Минчо Стоянов, които в Устава от 1927 г. вече са факт. Съгласно една от тях например, в случай че Съюзът се разтури, имуществата му остават не в полза на Червения кръст (както е в началото), а в полза на Зъболекарското кооперативно потребителско дружество – мощна кооперация на българските зъболекари, предназначена да снабдява своите членове със стоматологични продукти. В нейния Проектоправилник от 1931 г. четем:
„Чл. 8. Продажбата става в брой. Само на изправните членове се отпущат стоки на почек, и то в размер на определените им от управителния съвет кредити. Кредитите се определят съразмерно напълно внесените дялове.
...
8Чл. 62. Всеки член е длъжен да си доставя материали и инструменти от дружествения склад. Заслужава внимание месечното зъболекарско списание „Зъболекарска мисъл”, редактирано от д-р Минчо Стоянов до смъртта му през 1940 г. В него можем да видим реклами на фирми и продукти, които добре познаваме и днес – юнити на Сименс и Ритер, пещи на Вита, борери и камъчета на Майзингер, Харвард цимент. Челно място заема рекламата на Българското зъболекарско кооперативно потребителско дружество, което „е гордост за съсловието и сочи могъществото на съединените му усилия”. Списанието съдържа рубрики като „Свободна трибуна”, „Научен отдел”, Зъболекарски исторически отдел”, „Зъболекарски съдебен отдел”, „Из практиката”. Ето например един практически съвет за определяне на правилната оклузия: „Winkler предлага една много проста но твърде логична метода. По неговата метода трябва да поставим болния в полулегнало положение и да го накараме да придвижи главата си напред ad maximum. Захапвайки в това положение, оклузията е безупречна.” В списанието могат да се прочетат интересни съсловни коментари. Д-р Пею Г. Пеев пише в бр. 5 от септември 1938 г. за „... нелоялната конкуренция т. е. неспазването на единна цена на зъболекарския труд от страна на колегата-съсед. Има колеги, които за да си създадат клиентела не подбират средствата си. Не желаейки да дочакат момента (а той идва след години), когато обществото, доволно от техните постижения, само ще ги оцени и търси, тези колеги виждат в подбиването на цените единственото средство за създаване на клиентела...

Без да говорим за това, че онзи член на професионална организация, който подбива цените, вреди преди всичко на себе си, тази безогледна игра със зъболекарския хонорар има други, не по-малко лоши последствия: пациентите се приучват на пазарлък, напущат кабинета с думите „ще си помислим”, ходят от кабинет на кабинет и остават там, където цените са най-низки пък ако ще да е и с 2-3 лв. По този начин те обръщат зъболекарския кабинет на панаир, разправят къде кой колко им е искал за работата и по този начин стават провокатори на една истинска война между местните зъболекари.

10Един ценоразпис може да се спазва от колегите само ако се проведе като закон със строги санкции... Този ценоразпис трябва да съдържа само минималния хонорар. Над минимума всекиму да бъде позволено да взима колкото си иска.”
Все едно, че е писано днес, нали?

Архивът съдържа и документи на Софийския клон на БЗС – Устава и една особено интересна декларация на неговото ръководство от май 1930 г. – „Изложение по зъболечението при фонда обществени осигуровки” (тогавашен аналог на здравното осигуряване, б. р.), в която се казва: „През ноемврий 1927 г. отделението за труда стесни до висша степен правото на осигурените за зъболекарска помощ, затова и Софийските зъболекари, виждайки, че това ограничение е във вреда на осигурените и е против принципите на науката, преустановиха временно всякаква работа (тук и по-нататък курсивът мой, б. а.). След 3 1/2 месеца, поради личните декларации на Началника на труда..., зъболечението се поднови в ограничения му размер – 2 пломби годишно и няколко екстракции.
...

През този двегодишен период се напластиха и ред други неуредици по отношение на зъболечението и спрямо зъболекарите, които работят на фонда... и се дойде до решението, щото от 1 март да преустановим пак временно зъболечението и да дадем възможност на Управата на фонда да уреди окончателно зъболечението в неговата цялост... Нашите конкретни искания са следните:
1. Компетентен контрол, респ. Зъболекарски инспекторат при М-вото.
2. Контролни (доверени) зъболекари при Инспекцията.
3. Възстановяване зъболечението в обема на чл. 138 от правилника при строгия контрол на фонда и доверени зъболекари.
4. Признаване кариеса в зъбите като социална болест и вписването й в списъка на професионалните болести.
5. Ревизия на хонорара и
6. Навременно изплащане на хонорара.

11Всички тия искания се възприеха по принцип от Началника на труда и той обеща да изработи потребната наредба... До сега, обаче, не сме повикани... Ние чакаме управата на фонда да изпълни поетите задължения.

Това е необходимо да се знае от заинтересуваните среди, за да им стане ясно, кой защитава интересите на осигурените при фонда... С неуреждането на зъболекарската помощ се нанася тежък удар на законните права и на общо здравното състояние на осигурените, за което само органите на фонда трябва да понесат отговорност.”

Горното изложение недвусмислено показва активността на гилдията и категоричното отстояване на нейните интереси пред държавната машина – както и нежеланието на въпросната машина да се съобрази с тези интереси, дори когато те са в съзвучие с интересите на обществото. Да не би да ви изглежда познато?

Непосредствено след девети септември, в края на войната, на министъра на народното здраве са били дадени изключителни права, между които и правото да определя хонорарите на частнопрактикуващите зъболекари. В архива на сем. Стоянови е съхранена съответната заповед на министър Рачо Ангелов от март 1945 г.

Друг интересен документ, предоставен ни от председателя на СРК д-р Б. Миланов, е ценоразпис на Чирпанската колегия на БЗС от 1941 г. В него четем следните забележки:
„1) При зъболекар не се работи на кредит и изплащане.
2) Цените при всички Чирпански зъболекари са еднакви.
Започваме лекуване с предплащане половината от стойността определена от настоящия ценоразпис като останалото се плаща при привършване.”

И днес в някои европейски страни са въведени единни цени на стоматологичните дейности. Важното е те да се определят и контролират от съсловието, както е в България през 1941 г., а не от държавата, както става в самото начало на комунистическия режим под претекст за извънредни военновременни права на министъра. Всъщност, цитираната заповед на министър Ангелов е „първата лястовичка” на пълното изземане на управлението и контрола на здравеопазването от страна на още младата тоталитарна държава, разгърнало се по-късно в познатата ни административно-командна система, ликвидирането на съсловните организации и намерило своята кулминация в забраната на частната практика през 1971 г.

Има над какво да се помисли, нали?

Д-р Живко Михайлов
(Статията е поместена в бр. 10/2005 на в. „Стоматолог”)

Видео

всички видео клипове

www.PlatformaMedica.com

Анкета

Какво е мнението Ви за въвеждане на секция Орални презентации на Научния конгрес на БЗС в Бургас?

Би било интересно и полезно
Ще се обогати програмата на конгреса
Не е необходимо
Нямам мнение